четвъртък, 12 юни 2008 г.

Анимационните герои в корпоративния свят: Типаж 1 - "Директор на нещо"

Преди около месец попаднах на много добра статия обясняваща някои деликатни въпроси в ИТ сектора. Линкът е http://yovko.net/archives/1506, а авторът е Йовко Ламбрев.

Йовко разсъждава върху фундаментални кадрови проблеми в ИТ бизнеса, които като цяло се обясняват с присъствието на твърде много парашутисти. Без да познавам тази индустрия мога само да се съглася с написаното. По простата причина, че май това е основен негативен фактор и за много други сектори. Сигурно за всички...

През последните 7-8 години, т.е. за периода на "съзнателно градената от мен корпоративна кариера" (за която много не ме е срам, все с нещо трябва да си изкарвам хляба), се нагледах на какви ли не създания, голяма част от които лесно могат да влязат в някои категории. Наричам ги "анимационни герои" и обикновено са от лошите или от смешните, а много често и комбинация от двете.

"Директорът на нещо" в общия случай е учебникарски пример за опортюнист. Комбинация от уникален дебил (или поне мързел) и корпоративен survivor, на всичкото отгоре и амбициозен. Ако се осъзнае навреме или се намери достатъчно властен Chief Exec, който системно да му нашоква ряпата, амбициите могат овреме да бъдат пресечени. Мързела и инстинкта за оцеляване - не!

В зората на капитализма "Директорът на нещо" е бил преводач (ама от онези умните преводачи, които си позволяват да вкарват и собствени коментари...) или асистент на някой чуждестранен директор (т. нар. expat, който също може да бъде анимационен герой). После е усетил, че сред многото функционални области на бизнеса има едни такива по-мъгляви, които никой за нищо не ги брои (асоциацията с един типичен български плод е напълно уместна) и, което е по-важно, е разбрал, че може да им стане директор. Следват 2-3 години зверско натягане, първоначална инвестиция в читави дрешки, MBA в "престижен" български университет (или поне следдипломна квалификация по финанси) и момчето е готов кандидат-директор. "Нещо"-то може да е всичко различно от основната производствена дейност, продажби и финанси.

Сега "Директорът на нещо" упорито се дистанцира от първите години. Той (по-често е мъж, но всичко познаваме и много "директорки на нещо") е роден аристократ, ерудиран корпоративен служител и социално-отговорен успял млад мъж. С две думи: пълен ташак.

"Директорът на нещо" е сравнително лесен за разпознаване. Отнема около десет минути разговор, за да бъде разкрит. В случай че се затруднявате да го категоризирате, не се притеснявайте - той чевръсто ще тикне в ръцете ви визитка, на която гордо е изписана титлата "Директор на нещо". Приберете я и при възможност я изхвърлете в синия контейнер, този за хартия и картон.

Смело, няма да ви се наложи да го търсите.

Няма коментари: