Стартирах този блог преди почти десет месеца с амбицията да пускам по около един постинг на седмица.
Леко изоставам от норматива, защото за 42 седмици днес сега начевам 7-та публикация:) Надявам се да е за сметка на качеството...
Anyway...
Бях малко разочарован от себе си когато, малко след като Юнайтед станаха европейски шампион през 2008 г, не се наканих да разпиша нещо патетично. Половин година след това станахме и световен клубен шампион (което, трябва да призная, не е една от десетте най-престижни турнирни победи...) и по всичко изглежда, че този сезон ще оберем много награди. За да е идилията пълна, централният нападател е нашенец (Евалата, Мите!). Преди първия кръг изказах мъдрото предположение, че четеримата топ реализатори на отбора (Руни, Роналдо, Митака и Тевез) ще вкарат 100 гола. Това едва ли ще се случи, макар че всички те правят добри игри. Днес, обаче, произведох ново достойна футболна прогноза, според която поне половината играчи от Топ 10 в края на годината (според най-престижния индивидуален приз, демек Златната топка) ще са от Юнайтед.
Ще разберем дали поне това съм познал малко преди Коледа 2009. Живи и здрави!
Нещо друго, обаче, ме накара днес сериозно да се замисля за футболните си емоции:
Малко преди 07:00 часа вечерта бях в задръстване в участка между Плиска и Орлов мост. Преди да тръгна от офиса погледнах програмата за телевизията и за трети път в рамките на 24 часа се бях уверил, че "не, Нюкясъл - Юнайтед няма да го дават!"... Много странно... И два пъти по-неприятно...
Както и да е... Почнах да търся телефонните номера на известните ирландски кръчми, за да видя дали все пак имам някакъв шанс да завърша първия работен ден след 3-ти март както подобава. Отне ми 3 светофара време, за да издиря телефона на J.J.Murphy's, да им звънна и да получа исканата информация. Ще го дават!:)
5-6 минутки след това пуснах радио и разбрах, че в момента тече ЦСКА - Пирин. Четвъртфинал за купата на България. Дузпи... Драма...
Толкова ми беше безразличен резултатът, че се чудех дали да не пусна някой музикален канал на радиото... Все пак, сигурно от уважение към футболните си предпочитания, изслушах репортажа на Гонг до края, за да разбера как армейците и този път се издъниха!
Ама не се трогнах! Замислих се, че за мен беше по важно да имам възможност да гледам мача на Юнайтед, вместо да преживявам загубата на любимия ми български отбор!
4 часа по-късно разсъждавахме над тази тема със случаен запалянко в кръчмата. Подобно на мен той беше доста сериозен фен на Манчестър Юнайтед. След един час разговор пичът спомена, че освен това е и левскар. Ама не знаеше как са свършили Левски за купата днес...
Още половин час по-късно Митко Бербатов вкара победен гол за нашите:)
Glory, glory...
