In Memoriam /с година и два месеца закъснение.../

Беше ред да напиша нещо екзалтирано за Юнайтед. Не че не се изкефих на победата. Но явно в този блог ще пиша предимно неща, които са породени от спонтанна емоция и всеки предварителен ангажимент за конкретна тема има риск да „увисне”.

За сметка на това се зарових в няколко стари писания, така и невидели бял свят.

Едно от тях ми е особено свидно и макар да е много закъсняло има своето място в Bystandard Observations.

с малки корекции:

"In Memoriam:
в памет на Гаджото /защото повечето му приятели не го знаем като “Иван Ненков”/

Всеки от нас, работещите в офис, има навика да открадва по десетина минути от работното време и да се порови в Интернет, най-често в комбинация със следобедното кафе.

Бях на точно този етап от деня в сряда, 31ви март, 2007 г, когато видях статия за трима загинали алпинисти на Матерхорн. Лоша новина.

Два пъти през живота си съм “увисвал на въже” на Лъкатник, а една зима в ранните ми студентски години прекарвах по час седмично на стената в Академик (преди да я преместят в купола на Софийския). Беше тръпка, но ми стана ясно, че не е за мен. Запазих тръпката и понякога на Вихрен си мисля, че не е късно да подновя усилията си поне в планинарството, ако не в катеренето и алпинизма.

Естествено прочетох статията, разгледах коментарите във форума и толкова. Лека им пръст (за протокола, без сантимент, но са били млади момчета).

На следващия ден (този път със сутршното кафе) попаднах на същата тема в Дневник. Реших да си я “оставя за накрая”, както бих постъпил и с коментар за победата на любимия отбор или рецензия за нов албум на харесвана група.

Първо името “млад дихател” ме стъписа. Бях го чувал някъде, но още не се сещах къде. Сетих се. Когато правих преди 7-8 години правих опити с катеренето, приятелите, които ме зарибяваха, май бяха сред основателите на клуб с това име. Две изречения по-долу в статията най-после разбрах, че Иван Ненков, единият от тримата загинали, е Гаджото...


Когато за първи път виснах на въже на Лъкатник, Гаджото беше човекът, който ме осигуряваше. Това се помни. Както и бирите след тренировка на стената и дългите истории за планини и върхове. Още помня как Иван си купи един пикел “втора употреба, ама е ходил на Еверест!”.

Всички, които го познавахме, знаем, че това момче е алпинист и толкова. Верни или неверни, всички афоризми за алпинисти, които прочетох през последните дни след инцидента във форумите, са писани за хора като Гаджото.

За един кратък период от време бяхме нещо като съквартиранти и станах свидетел на много от разговорите за бъдещия “Млад дихател”. Цитирам го по памер: “Радо, много ми се иска да го направим този клуб. Ще почнем 5-6 души, после ще привлечем и такива като тебе, които рядко катерят. Иска ми се след няколко години да видя как правим няколко свръзки на Централна стена на Враца и всичките от нашия клуб.”

И го направи. За справки – галерията със снимки на сайта на http://www.mlad-dihatel.com/.

Евала, Гаджо. Беше мъжко момче и не заслужаваш сълзливи епитафии! Но следващия път като се видим с Троджо и Цецо, бирите ще бъдат в твоя памет.

от Радо"

Като за края на работния ден (по действителен случай)

Това трябва да бъде написано в реално време...
16:54, понеделник следобяд, къде що има служебен въпрос -нещо се е прецакало. Драма отвсякъде. Колегите още по-зле (пък след малко ще ги тормозя и това да четат...).

Прибирам се в офиса от рутинната обиколка по етажите. (леко отклонение: тъй като профилът ми е празен, сега му е времето да напиша, че работя в Софийска вода АД). Една от колежките ме пресреща с въпроса: "Радо, много особен случай! Обади се една жена. Намерила е портфейл, в който не е имало никакви данни за собственика. Само една касова бележка от плащане към Софийска вода АД. Може ли по тази бележка и абонатния номер да издирим собственика?".

Направо ни скриха шапката. Девет от десет човека ще си приберат намерените пари. Девет от десет от останалите десет процента ще обяснят на всичките си познати как са направили всичко възможно да издирят притежателя на портфейла, но в крайна сметка ще си задържат паричките...

Г-жа Димитрова (името е истинско) изби рибата както с отношение, така и с креативност.

Развръзката: 10 минути по-късно намерихме собственика по клиентския номер в касовата бележка; потвърди се, че има изгубен портфейл и си позволихме да предадем телефонния номер на мистериозния абонат на г-жа Димитрова.

Евала на г-жа Димитрова.
Колежката, която пое това обаждане, излезе да пуши от емоция...
Сигурно ще я държи поне ден. Емоцията, не пушенето...

17:14
Колежката се върна. Димитрова и клиентката, изгубила портфейла, сигурно са се свързали...

0,5% от една смислена инициатива

Повече от 200 велосипедисти подкрепихме идеята на организаторите от Велоеволюция ( http://www.bikevolution-bg.org/) за шествие в подкрепа на проекта за създаване на велосипедни алеи в столицата.

Трудно ми е да преценя дали бяхме "критична маса", но на моменти цялата процесия изглеждаше внушително. А съм и сигурен, че потенциалните ползватели на такива алеи в града са десетки пъти повече. Имам трима познати, които активно карат колело в градска среда. Нито един от тях не успя да се включи по следните причини: (1) болен; (2) "загряващ" за фирмено партин; (3) извън страната. Всеки един от тях би гласувал с две ръце за идеята и би се възползвал от удобството на алеи създадени специално за каращите колело.

Шествието се получи свежарско. Самата организация бе на ниво (не е лесно да затвориш топ центъра на София за коли в пиковия час...), а участниците - здравословно ентусиазирани. ОК, имаше и леко пресилени плакати, но те май са неизбежни на подобни мероприятия. За мен лично най-амбициозното, но в същото време и оптимистично-реалистично, пожелание си остава идеята "София да се превърне във вело-столица на балканите до 2011 г". Повече информация на http://www.bikevolution-bg.org/veloalei.html.

Цялото нещо продължи около час и половина, които бяха най-бавно изминатите от мен 5-6 километра на колело:) Завършихме на едно от най-красивите места в града - фонтана пред Народния театър. Гласувахме единодушно за предложението "центърът да бъде изцяло затворен за коли на 22ри септември" и (след една бърза бира) се разотидохме:)

Весело:)

p.s. лична равносметка: 1-2 кг спестени СО2 за деня (толкова трябва да отделя Ситроенчето по пътя до офиса и обратно); ХХХ изгорени калории; няколко добри (и десет пъти повече лоши) снимки; срещнах един познат, който много трудно мога да видя в конвенционална градска среда; задоволство от подкрепата на хубава кауза

к

Intro...

"I was still a week shy on my fourteenth birthday when I discovered to be a bystander" - Peter Drucker, Adventures of a Bystander.

На мен ми отне точно два пъти по четиранайсет години да установя, че съм (или поне се възприемам като) bystander. За сметка на това лесно измислих името на блога... Но пък се затрудних да измисля тема за първата публикация...

И с риск да отекча първите му читатели (ОК, това са приятели, те са научили за съществуването му от мейла ми с линк към него и сега би трябвало снизходително да се усмихват на този коментар и да обещаят да дочетат написаното), май е най-добре да изброя "10-те причини за раждането на този блог":

1. Направих малко сметки. Ако живея 100 години, значи ми остават още 72 (дотук лесно). Във всеки един ден от тези 72 години слагаме 8 часа сън. Във всеки един от оставащите 16 теоретично мога да изпия по една бира с по един приятел, т.е. 72 * 365 * 16 = 420 480. Изглежда внушителна цифра, но калкулациите са прекалено оптимистични. Логиката ми е, че имам толкова потенциални face-to-face "разговори на по една бира". Предполагам, че в повечето случаи, когато се наканя да публикувам нещо в Bystander Observations, ще имам бутилка или кен пред себе си. И възможността хората, които не успявам да видя на кафе, обяд, кръчма или екскурзионно, да прочетат нещо от мен ме кара да възприема сметката за 420те хиляди бири една идея по-възможна.

2. Обичам да пиша. Най-вече служебни мейли. Стават прекалено дълги. И този постинг ще стане такъв. То е ясно, още сме на втората причина...

3. След седмица и два дни, на 22ри май, трябва да имам трибуна, от която да напиша нещо прочувствено, започващо с "Glory, Glory, Man United!"

4. Имам късмета от време на време да намирам разкошни кръчми и къщи за гости в хубави планински села. Тук ще ги рекламирам безплатно!

5. Уникално разпилян съм в извънслужебните си интереси. След няколко постинга ще почна да давам етикети на публикациите. Това ще е "официален опит да класифицирам хобитата си".

6. Често попадам и на хубави блогове. И тях ще рекламирам!

7. От няколко месеца се хващам, че се правя на много зает. Поддържането на блог трябва да ми докаже обратното... Винаги има време да се напише нещо, стига да има нещо за казване:)

8. Писането е полезно интелектуално упражнение. Кара човек да мисли върху точното формулиране на посланието (не че имам амбиции да публикувам умопомрачителни сентенции за смисъла на живота...).

9. Сигурно е приятно в средата на изнервен работен ден да си кажеш: "Аз на тоя файл/таблица/презентация мога или не мога... Сега е време да погледна дали някой е оставил коментар в блога..."

10. Трябва да стане веселяшки блог...

На осмата причина се зачудих дали ще ги докарам до десет. На десетата, обаче, се сетих за още две-три. Дали не мога да кръстя втората публикация "още десет причини за раждането на един блог"... и подзаглавие "Intro 2"?

Няма да го направя! Основно защото ще се мъча да е веселяшки блог:)