Беше ред да напиша нещо екзалтирано за Юнайтед. Не че не се изкефих на победата. Но явно в този блог ще пиша предимно неща, които са породени от спонтанна емоция и всеки предварителен ангажимент за конкретна тема има риск да „увисне”.
За сметка на това се зарових в няколко стари писания, така и невидели бял свят.
Едно от тях ми е особено свидно и макар да е много закъсняло има своето място в Bystandard Observations.
с малки корекции:
"In Memoriam:
в памет на Гаджото /защото повечето му приятели не го знаем като “Иван Ненков”/
Всеки от нас, работещите в офис, има навика да открадва по десетина минути от работното време и да се порови в Интернет, най-често в комбинация със следобедното кафе.
Бях на точно този етап от деня в сряда, 31ви март, 2007 г, когато видях статия за трима загинали алпинисти на Матерхорн. Лоша новина.
Два пъти през живота си съм “увисвал на въже” на Лъкатник, а една зима в ранните ми студентски години прекарвах по час седмично на стената в Академик (преди да я преместят в купола на Софийския). Беше тръпка, но ми стана ясно, че не е за мен. Запазих тръпката и понякога на Вихрен си мисля, че не е късно да подновя усилията си поне в планинарството, ако не в катеренето и алпинизма.
Естествено прочетох статията, разгледах коментарите във форума и толкова. Лека им пръст (за протокола, без сантимент, но са били млади момчета).
На следващия ден (този път със сутршното кафе) попаднах на същата тема в Дневник. Реших да си я “оставя за накрая”, както бих постъпил и с коментар за победата на любимия отбор или рецензия за нов албум на харесвана група.
Първо името “млад дихател” ме стъписа. Бях го чувал някъде, но още не се сещах къде. Сетих се. Когато правих преди 7-8 години правих опити с катеренето, приятелите, които ме зарибяваха, май бяха сред основателите на клуб с това име. Две изречения по-долу в статията най-после разбрах, че Иван Ненков, единият от тримата загинали, е Гаджото...
Когато за първи път виснах на въже на Лъкатник, Гаджото беше човекът, който ме осигуряваше. Това се помни. Както и бирите след тренировка на стената и дългите истории за планини и върхове. Още помня как Иван си купи един пикел “втора употреба, ама е ходил на Еверест!”.Всички, които го познавахме, знаем, че това момче е алпинист и толкова. Верни или неверни, всички афоризми за алпинисти, които прочетох през последните дни след инцидента във форумите, са писани за хора като Гаджото.
За един кратък период от време бяхме нещо като съквартиранти и станах свидетел на много от разговорите за бъдещия “Млад дихател”. Цитирам го по памер: “Радо, много ми се иска да го направим този клуб. Ще почнем 5-6 души, после ще привлечем и такива като тебе, които рядко катерят. Иска ми се след няколко години да видя как правим няколко свръзки на Централна стена на Враца и всичките от нашия клуб.”
И го направи. За справки – галерията със снимки на сайта на http://www.mlad-dihatel.com/.
Евала, Гаджо. Беше мъжко момче и не заслужаваш сълзливи епитафии! Но следващия път като се видим с Троджо и Цецо, бирите ще бъдат в твоя памет.
от Радо"
1 коментар:
Най-досадното нещо за мен е да се регистрирам някъде в интернет. Прежалих се този път, защото отдавна не бях чела нещо, което да ме разчувства, което да не е свързано с думи като инвестиции, цени, ефективност и професионализъм и което да ме изненада приятно в средата на работния ден (тук изобщо нямам предвид футболните ти увлечения :-)
Публикуване на коментар