Като за края на работния ден (по действителен случай)

Това трябва да бъде написано в реално време...
16:54, понеделник следобяд, къде що има служебен въпрос -нещо се е прецакало. Драма отвсякъде. Колегите още по-зле (пък след малко ще ги тормозя и това да четат...).

Прибирам се в офиса от рутинната обиколка по етажите. (леко отклонение: тъй като профилът ми е празен, сега му е времето да напиша, че работя в Софийска вода АД). Една от колежките ме пресреща с въпроса: "Радо, много особен случай! Обади се една жена. Намерила е портфейл, в който не е имало никакви данни за собственика. Само една касова бележка от плащане към Софийска вода АД. Може ли по тази бележка и абонатния номер да издирим собственика?".

Направо ни скриха шапката. Девет от десет човека ще си приберат намерените пари. Девет от десет от останалите десет процента ще обяснят на всичките си познати как са направили всичко възможно да издирят притежателя на портфейла, но в крайна сметка ще си задържат паричките...

Г-жа Димитрова (името е истинско) изби рибата както с отношение, така и с креативност.

Развръзката: 10 минути по-късно намерихме собственика по клиентския номер в касовата бележка; потвърди се, че има изгубен портфейл и си позволихме да предадем телефонния номер на мистериозния абонат на г-жа Димитрова.

Евала на г-жа Димитрова.
Колежката, която пое това обаждане, излезе да пуши от емоция...
Сигурно ще я държи поне ден. Емоцията, не пушенето...

17:14
Колежката се върна. Димитрова и клиентката, изгубила портфейла, сигурно са се свързали...